Съвети към родителите

Да си родител въобще не е лесно. Това дори е може би една от най-трудните задачи, поставена пред младото семейство. За да се справите е добре да се научите как да не допускате едни от най-честите родителски грешки, определени от психолозите.

Наказанията – наказанията изграждат човек и го правят по-уверен, тъй като той се научава, че не може да прави всичко безнаказано. Естествено, тук не говорим за наказание от типа физическо насилие. Просто трябва да покажете на детето, че най-високата инстанция са родителите и когато техните директни заповеди не се изпълняват, то следва наказание.

Наградите – добре е да се опитате да научите детето да е щастливо от самия успех и да осъзнае, че той е своеобразна награда. Ако го научите да очаква материална облага за положените усилия, най-вероятно ще постигнете единствено разглезването на детето в резултат.

Център на внимание – растейки, детето свиква да е обградено от внимание, не само от родителите, но и от всички роднини, като баби, дядовци, лели, чичовци и т.н. Това е огромна и често неосъзната грешка. Когато детето свикне всички да го гледат като „писано яйце” и да угаждат на всяка негова нужда, то в бъдеще ще очаква подобно отношение и от приятелите си. Ще иска винаги всичко да става по неговия начин, а в обществото ще цели да получава вниманието на околните с доста натрапчиви методи.

Различните стандарти – при семейства с две или повече деца предишния проблем го няма. Е, поне за едното дете. Ако сте били най-голямото дете в семейството, със сигурност разбирате за какво става въпрос. Двойният стандарт, налаган от родителя, наслагва убеждението у децата, че той обича повече едното или другото дете. Това, разбира се, е невъзможно, но малчуганите не го разбират. Покровителството над малкото дете и натиска върху голямото, респективно по-отговорно, не дават добри резултати. Никога!

Забавления – В детството детето свиква да се забавлява, да играе с приятелите си. Трябва да опитате да му втълпите, че с увеличаването на годините и задълженията му се увеличават. Не позволявайте да излиза, да седи на компютъра или друг вид забавление, ако не си е написало домашните или не е помогнало с домакинската работа. Това ще му помогне в бъдеще по-лесно да подрежда приоритетите в живота си и респективно с това – ще се оправя много по-лесно в живота. А това е най-висшата цел на родителското възпитание – да подготви детето за живота.

Независимо дали става въпрос за двегодишно дете, ухапано от другарчето си или за осем годишно хлапе, което яростно хвърля учебниците си по пода или пък за тийнейджър, който се цупи и изрича непристойни изрази, децата от всички възрасти не са защитени от неконтролируеми изблици на гняв.

За всички подрастващи е характерно преминаването през различни етапи. И когато промените, през които преминават, са трудни, е много вероятно те да демонстрират своето недоволство чрез гневно поведение. От вашата реакция обаче зависи дали яростта ще ескалира или ще се потуши. В текста ще откриете някои ценни съвети, благодарение на които ще помогнете на децата си да контролират агресивните си прояви.

Инструкции:

1. Останете спокойни. Когато детето ви е ядосано, тогава то най-много се нуждае от вашата помощ, за да се справи с чувствата и разочарованието си. В никакъв случай не се сърдете на децата за това, че са разстроени. Наистина е трудно да запазите спокойствие, когато децата стават неконтролируеми. Ако обаче и вие се разярите, ситуацията ще стане още по-напрегната.
2. Приемете гневните чувства като нещо естествено. Да бъдете наясно, че детето ви е разтроено, разочаровано и има арогантно поведение е първата стъпка към продуктивно решение. Много родители също имат проблеми с изразяването на гнева си. При разговорите с децата обаче тези проблеми трябва да се сведат до минимум. В противен случай проблемът ще се задълбочи.
3. Дайте думи на чувствата. Гневът е призив за помощ. Когато децата са арогантни, те имат скритата нужда да им зададете определени граници за поведението им, като същевременно да демонстрирате, че разбирате или поне се опитвате да разберете чувствата им.
4. Покажете съпричастност. Разбирателството винаги успокоява напрегнатите ситуации. Задавайте въпроси, от чийто отговори ще ви стане ясно каква е първопричината за гнева на наследника ви.
5. Карайте го по-спокойно. Вместо да изнасяте лекции, придържайте се към кратките и прости коментари за случилото се.
6. Съсредоточете се върху решенията. Използвайте изрази като „Мога ли да ти помогна с нещо?” или „Какво смяташ да правиш сега?”.
7. Уверете детето си, че всичко ще бъде наред. Приемете факта, че избликът на ярост не бива да съсипва целия ден. Излезте заедно на разходка. Кажете „Не се притеснявай, ще намерим решение. Ще ти помогна”. Дарете на детето си нежна прегръдка.